11 июл. 2012 г., 11:23

Стоя на брега

673 0 2

Стоя на брега

 

Стоя на брега и гледам морето.

Хоризонта далечен го виждам като блян.

Моето детство и моята младост е тука,

моята обич тук е цял океан.

 

Заливат ме вълните пенливи,

чайки играят, вълни се гонят в бяг.

Вятърът косите ми гали,

гледам с усмивка отсрещния бряг.

 

Мое море родно и свидно,

побрало синева и простор.

Аз ти се моля, вземи ме,

с вълните да тичам към далечния взор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • когато се върнеш обади се.Сърдечни поздрави от мен.
  • Тук съм да те поздравя за прекрасният стих.Аз също бих искала да знам нещо повече за теб .Телефона е испански,но много скоро ще се установяват за постоянно у дома и тогава ще имам български номер.Да си пишем допълнително.Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...