Стоя на брега

Poetry » Other

672 0 2

Стоя на брега

Стоя на брега и гледам морето.

Хоризонта далечен го виждам като блян.

Моето детство и моята младост е тука,

моята обич тук е цял океан.

Заливат ме вълните пенливи,

чайки играят, вълни се гонят в бяг.

Вятърът косите ми гали,

гледам с усмивка отсрещния бряг.

Мое море родно и свидно,

побрало синева и простор.

Аз ти се моля, вземи ме,

с вълните да тичам към далечния взор!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariqslavova1947 (Мария)

когато се върнеш обади се.Сърдечни поздрави от мен.

2012-07-14T14:02:43+03:00
Enena (Елена Нинова)

Тук съм да те поздравя за прекрасният стих.Аз също бих искала да знам нещо повече за теб .Телефона е испански,но много скоро ще се установяват за постоянно у дома и тогава ще имам български номер.Да си пишем допълнително.Поздрав!

2012-07-11T18:57:35+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0