Страдание
Младостта ти внезапна
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят, това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.
Обречен да страдам съм,
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.
Не ща избавление!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Николов Все права защищены
