Страдание
Младостта ти внезапна
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят, това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.
Обречен да страдам съм,
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.
Не ща избавление!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
