Страдание
Младостта ти внезапна
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят, това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.
Обречен да страдам съм,
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.
Не ща избавление!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Николов Всички права запазени
