lubara (Любомир Николов)
204 782
Jun 11, 2009, 10:23 AM

Страдание 

  Poetry » Love
417 0 5

                                   Младостта ти внезапна
                                   изникна пред мене
                                   като морско вълнение.
                                   Поискам ли аз във морето да вляза,
                                   удавник ще бъда,
                                   в това не ще и съмнение.
                                   Но морските пръски
                                   сетивата ми будят, това е знамение.
                                   Далеч преди края на бурята
                                   не ще дойде мойто спасение.

                                   Обречен да страдам съм,
                                   дали е наистина
                                   това мое красиво видение.
                                   И въпреки всичко
                                   в бездънното влизам.
                                   Не искам да чакам
                                   вълните да стихнат.

                                   Не ща избавление!

© Любомир Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??