20 февр. 2014 г., 22:26  

Страдание

1.1K 0 3

СТРАДАНИЕ

 

Колко много си изстрадал...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, а си давал
от душата си преди...

 

Колко рани преживял си?

Колко части липсват в тебе?
Как животът, с теб играл си,
е успял да те превземе...

 

Как ти въздух си поемаш?

Бил си точно като в ада -

всички близки, дето гледаш,

си отиват без пощада...

 

Колко още ще изстрадаш...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, още даваш,
а душата ти гори...

 

... с възхищение към...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...