Feb 20, 2014, 10:26 PM  

Страдание

  Poetry
1.1K 0 3

СТРАДАНИЕ

 

Колко много си изстрадал...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, а си давал
от душата си преди...

 

Колко рани преживял си?

Колко части липсват в тебе?
Как животът, с теб играл си,
е успял да те превземе...

 

Как ти въздух си поемаш?

Бил си точно като в ада -

всички близки, дето гледаш,

си отиват без пощада...

 

Колко още ще изстрадаш...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, още даваш,
а душата ти гори...

 

... с възхищение към...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...