20.02.2014 г., 22:26  

Страдание

1.1K 0 3

СТРАДАНИЕ

 

Колко много си изстрадал...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, а си давал
от душата си преди...

 

Колко рани преживял си?

Колко части липсват в тебе?
Как животът, с теб играл си,
е успял да те превземе...

 

Как ти въздух си поемаш?

Бил си точно като в ада -

всички близки, дето гледаш,

си отиват без пощада...

 

Колко още ще изстрадаш...

Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, още даваш,
а душата ти гори...

 

... с възхищение към...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....