СТРАДАНИЕ
Колко много си изстрадал...
Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, а си давал
от душата си преди...
Колко рани преживял си?
Колко части липсват в тебе?
Как животът, с теб играл си,
е успял да те превземе...
Как ти въздух си поемаш?
Бил си точно като в ада -
всички близки, дето гледаш,
си отиват без пощада...
Колко още ще изстрадаш...
Колко можеш, ми кажи?
Малко имаш, още даваш,
а душата ти гори...
... с възхищение към...
© Ралица Костова Todos los derechos reservados