6 апр. 2019 г., 21:49

Страдания

909 7 8

 

Сърцата човешки са горди, пристрастни

и ние, лишени от висши познания –

на чувства, емоции силни подвластни –

привличахме злото и тежки страдания.

 

Дошли от всемира, сюжета забравили,

в пиесите наши, там "горе" написани,

от злото, което сами сме направили –

душете ни чисти са силно стъписани...

 

Във гордиев възел съдби се преплитаха –

с децата, с жените им и със любимите.

Вървим в тъмнината – душите ни скитаха

през нашите плачещи нощи на зимите...

 

18,45 ч., 28 април 2001

ред. 21,20 ч., 6 април 2019

 

("Влюбените птици летят по две" – 1 том)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Гавраил! Хубав слънчев ден, ти желая!
  • Поздравление и от мен,Иване!
  • Благодаря на Пепи, Ена, Красимира, Данаил и Еси за коментарите!
    Благодаря и на тези, които добавиха в любими и на тези, които само прочетоха! Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Стойностен стих! Поздравления!
  • Харесвам, Иване! Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...