Сърцата човешки са горди, пристрастни
и ние, лишени от висши познания –
на чувства, емоции силни подвластни –
привличахме злото и тежки страдания.
Дошли от всемира, сюжета забравили,
в пиесите наши, там "горе" написани,
от злото, което сами сме направили –
душете ни чисти са силно стъписани...
Във гордиев възел съдби се преплитаха –
с децата, с жените им и със любимите.
Вървим в тъмнината – душите ни скитаха
през нашите плачещи нощи на зимите... ...