6.04.2019 г., 21:49

Страдания

908 7 8

 

Сърцата човешки са горди, пристрастни

и ние, лишени от висши познания –

на чувства, емоции силни подвластни –

привличахме злото и тежки страдания.

 

Дошли от всемира, сюжета забравили,

в пиесите наши, там "горе" написани,

от злото, което сами сме направили –

душете ни чисти са силно стъписани...

 

Във гордиев възел съдби се преплитаха –

с децата, с жените им и със любимите.

Вървим в тъмнината – душите ни скитаха

през нашите плачещи нощи на зимите...

 

18,45 ч., 28 април 2001

ред. 21,20 ч., 6 април 2019

 

("Влюбените птици летят по две" – 1 том)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Гавраил! Хубав слънчев ден, ти желая!
  • Поздравление и от мен,Иване!
  • Благодаря на Пепи, Ена, Красимира, Данаил и Еси за коментарите!
    Благодаря и на тези, които добавиха в любими и на тези, които само прочетоха! Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Стойностен стих! Поздравления!
  • Харесвам, Иване! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...