Страдащо мълчание
Страдащо мълчание
Затворени в чепупките си,
дишаме през сълзи.
Насила се усмихваме,
насила съществуваме.
Забравили целувки и стенания,
отдали се на болки и страдания,
ний чакаме щастливи дни.
Не вярвам вече в тях.
Те бяха някога, отдавна,
когато, губейки се в твоите обятия,
забравях за греховните разпятия.
Сега е друго.
Далече са от мен любимите очи.
Замръзнаха в спомена и топлите ти длани.
И само вятърът навън фучи,
пригласящ странно на страдащото ни мълчание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Станева Все права защищены
