Страдащо мълчание
Страдащо мълчание
Затворени в чепупките си,
дишаме през сълзи.
Насила се усмихваме,
насила съществуваме.
Забравили целувки и стенания,
отдали се на болки и страдания,
ний чакаме щастливи дни.
Не вярвам вече в тях.
Те бяха някога, отдавна,
когато, губейки се в твоите обятия,
забравях за греховните разпятия.
Сега е друго.
Далече са от мен любимите очи.
Замръзнаха в спомена и топлите ти длани.
И само вятърът навън фучи,
пригласящ странно на страдащото ни мълчание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Станева Всички права запазени
