Страдащо мълчание

Затворени в чепупките си,

дишаме през сълзи.

Насила се усмихваме,

насила съществуваме.

Забравили целувки и стенания,

отдали се на болки и страдания,

ний чакаме щастливи дни.

Не вярвам вече в тях.

Те бяха някога, отдавна,

когато, губейки се в твоите обятия,

забравях за греховните разпятия.

Сега е друго.

Далече са от мен любимите очи.

Замръзнаха в спомена и топлите ти длани.

И само вятърът навън фучи,

пригласящ странно на страдащото ни мълчание.