20 мая 2012 г., 09:42

Страх

722 0 0

             Страх

 

Душата тлее като въглен, сърцето изгаря в адски огън, очите ронят кървави сълзи, ръцете се протягат за последно сбогом.   Събуждам се с вик,  сърцето бие в адски ритъм, с ръце лицето си покривам и сълзите от света скривам.   Страх, страх, страх.   Опитвам се да го овладея, завладял ме е напълно той. Предавам се, не мога вече в таз борба да съм герой.   Губя аз една мечта, губя я заради страха.   Пресягам се до любимата катана и обвивам нежно дръжката ú за последно. Вмъквам острието в меката си плът и слагам край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Роев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...