Страх

20.05.2012 г., 9:42 ч.

Поезия » Друга

502 0 0

Страх

Душата тлее като въглен,

сърцето изгаря в адски огън,

очите ронят кървави сълзи,

ръцете се протягат за последно сбогом.

Събуждам се с вик,

сърцето бие в адски ритъм,

с ръце лицето си покривам

и сълзите от света скривам.

Страх, страх, страх.

Опитвам се да го овладея,

завладял ме е напълно той.

Предавам се, не мога вече

в таз борба да съм герой.

Губя аз една мечта,

губя я заради страха.

Пресягам се до любимата катана

и обвивам нежно дръжката ú за последно.

Вмъквам острието в меката си плът

и слагам край...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.