Страх
717
0
0
Страх
Душата тлее като въглен, сърцето изгаря в адски огън, очите ронят кървави сълзи, ръцете се протягат за последно сбогом. Събуждам се с вик, сърцето бие в адски ритъм, с ръце лицето си покривам и сълзите от света скривам. Страх, страх, страх. Опитвам се да го овладея, завладял ме е напълно той. Предавам се, не мога вече в таз борба да съм герой. Губя аз една мечта, губя я заради страха. Пресягам се до любимата катана и обвивам нежно дръжката ú за последно. Вмъквам острието в меката си плът и слагам край...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Роев Всички права запазени
