20 may 2012, 9:42

Страх

Poesía » Otra

720 0 0

Страх

Душата тлее като въглен, сърцето изгаря в адски огън, очите ронят кървави сълзи, ръцете се протягат за последно сбогом. Събуждам се с вик, сърцето бие в адски ритъм, с ръце лицето си покривам и сълзите от света скривам. Страх, страх, страх. Опитвам се да го овладея, завладял ме е напълно той. Предавам се, не мога вече в таз борба да съм герой. Губя аз една мечта, губя я заради страха. Пресягам се до любимата катана и обвивам нежно дръжката ú за последно. Вмъквам острието в меката си плът и слагам край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0