Страх

Ти тръгна!

Аз изпратих те с очи...

Обърна ли се?

Не видях,

не искам и да видя...

страховете в твоите очи.

Душата ти прогнила е

и празна..

Изгубил си и себе си, нали?

Да търсиш вече не умееш...

Да радваш някак не владееш...

Потъваш в свой измислен свят...

Нима това нарича се Живот?

С лъжи и страх и виното горчи...

Сълзи обливат раната в сърцето...

и надяваш се солените следи

да заличат онова, което

изпълваше две тела...

Сливаше в едно две сърца...