Apr 7, 2012, 10:49 PM

Страх

  Poetry
560 0 0

Ти тръгна!

Аз изпратих те с очи...

Обърна ли се?

Не видях,

не искам и да видя...

страховете в твоите очи.

Душата ти прогнила е

и празна..

Изгубил си и себе си, нали?

Да търсиш вече не умееш...

Да радваш някак не владееш...

Потъваш в свой измислен свят...

Нима това нарича се Живот?

С лъжи и страх и виното горчи...

Сълзи обливат раната в сърцето...

и надяваш се солените следи

да заличат онова, което

изпълваше две тела...

Сливаше в едно две сърца...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...