Ти тръгна!
Аз изпратих те с очи...
Обърна ли се?
Не видях,
не искам и да видя...
страховете в твоите очи.
Душата ти прогнила е
и празна..
Изгубил си и себе си, нали?
Да търсиш вече не умееш...
Да радваш някак не владееш...
Потъваш в свой измислен свят...
Нима това нарича се Живот?
С лъжи и страх и виното горчи...
Сълзи обливат раната в сърцето...
и надяваш се солените следи
да заличат онова, което
изпълваше две тела...
Сливаше в едно две сърца...
© Таня Всички права запазени