Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
19 мар. 2016 г., 19:05

Страх 

  Поэзия
648 0 5

 

Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли;
"Сбогом" – казва ми къщата, – "ще потъна и аз!";
ще потънем със нея, аз съм седемгодишен
и е толкоз безумно, че съм тъй беззащитен,
идва краят на всичко, а единствен мой пояс
е зловещата, гибелна дума "Потоп" –
не съм сигурен даже какво означава,
но усещам и зная, че това ще е краят!

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно,но"спасение дебне отвсякъде"...Поздравления и без отчаяния ... кивотът бил намерен у нас...По-ми харесва когато пишете за любов и щастие!Честит международен ден на щастието и Честита астрономическа пролет!
  • Образност и емоции...
    Харесах!
  • Добре, че по-голямата част от страховете ни са повече в главата ни и това, от което се страхуваме никога не се случва! Много истинно си пресъздал чувствата на лирическия, но ти си го можеш това! Използвам случая да ти честитя последната награда!
  • Не се страхувай! Воден свят - за теб.
Предложения
: ??:??