Страх
Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли;
"Сбогом" – казва ми къщата, – "ще потъна и аз!";
ще потънем със нея, аз съм седемгодишен
и е толкоз безумно, че съм тъй беззащитен,
идва краят на всичко, а единствен мой пояс
е зловещата, гибелна дума "Потоп" –
не съм сигурен даже какво означава,
но усещам и зная, че това ще е краят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
По-ми харесва когато пишете за любов и щастие!Честит международен ден на щастието и Честита астрономическа пролет!
