23 янв. 2015 г., 08:11

Страх ме е...

1.4K 0 6

Страх ме е да те погледна -

очите ми ще ослепиш.

Страх ме е до теб да седна,

защото в миг ще ме стопиш.

 

Страх ме е да ти говоря -

не мога реч да избера.

Страх ме е нишан да сторя,

че няма да те разбера.

 

Страх ме е да те докосна

поне със малкия си пръст.

Ти си като кукла вносна

и на гърди със златен кръст.

 

Страх ме е да те целувам

във някой късен нощен час.

Само в сън те аз сънувам

и без да чувам своя глас.

 

Страх ме е да те обичам

да не прекърша таз любов.

В мислите си те събличам

със вътрешен любовен зов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А мен не ме е страх да кажа, че стихотворението е чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря на всички Ви, зо коментариите и за оценките!!
    Приятна ми е да усещам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубава вечер!!
  • Очевидно говориш за женския ейдос, Никола. Но ме изкефи:

    "Ти си като кукла вносна и на гърди със златен кръст"

    Без това освежаващо хрумване, стихотворението беше твърде захаросано и идилично, а така живва в най-добрия смисъл на думата.

    Поздравление!
  • Мммм..., прекрасно...!!!
  • Прекрасно стихотворение!
    Любовта не е нещо, от което трябва да се страхуваме.
    Истинската любов е свята и не трупа грях.
    Да си жив и здрав! Желая ти ведър ден!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....