23.01.2015 г., 8:11

Страх ме е...

1.4K 0 6

Страх ме е да те погледна -

очите ми ще ослепиш.

Страх ме е до теб да седна,

защото в миг ще ме стопиш.

 

Страх ме е да ти говоря -

не мога реч да избера.

Страх ме е нишан да сторя,

че няма да те разбера.

 

Страх ме е да те докосна

поне със малкия си пръст.

Ти си като кукла вносна

и на гърди със златен кръст.

 

Страх ме е да те целувам

във някой късен нощен час.

Само в сън те аз сънувам

и без да чувам своя глас.

 

Страх ме е да те обичам

да не прекърша таз любов.

В мислите си те събличам

със вътрешен любовен зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А мен не ме е страх да кажа, че стихотворението е чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря на всички Ви, зо коментариите и за оценките!!
    Приятна ми е да усещам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубава вечер!!
  • Очевидно говориш за женския ейдос, Никола. Но ме изкефи:

    "Ти си като кукла вносна и на гърди със златен кръст"

    Без това освежаващо хрумване, стихотворението беше твърде захаросано и идилично, а така живва в най-добрия смисъл на думата.

    Поздравление!
  • Мммм..., прекрасно...!!!
  • Прекрасно стихотворение!
    Любовта не е нещо, от което трябва да се страхуваме.
    Истинската любов е свята и не трупа грях.
    Да си жив и здрав! Желая ти ведър ден!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...