Страх ме е...
Страх ме е да те погледна -
очите ми ще ослепиш.
Страх ме е до теб да седна,
защото в миг ще ме стопиш.
Страх ме е да ти говоря -
не мога реч да избера.
Страх ме е нишан да сторя,
че няма да те разбера.
Страх ме е да те докосна
поне със малкия си пръст.
Ти си като кукла вносна
и на гърди със златен кръст.
Страх ме е да те целувам
във някой късен нощен час.
Само в сън те аз сънувам
и без да чувам своя глас.
Страх ме е да те обичам
да не прекърша таз любов.
В мислите си те събличам
със вътрешен любовен зов.
© Никола Апостолов All rights reserved.
