23 ene 2015, 8:11

Страх ме е...

1.4K 0 6

Страх ме е да те погледна -

очите ми ще ослепиш.

Страх ме е до теб да седна,

защото в миг ще ме стопиш.

 

Страх ме е да ти говоря -

не мога реч да избера.

Страх ме е нишан да сторя,

че няма да те разбера.

 

Страх ме е да те докосна

поне със малкия си пръст.

Ти си като кукла вносна

и на гърди със златен кръст.

 

Страх ме е да те целувам

във някой късен нощен час.

Само в сън те аз сънувам

и без да чувам своя глас.

 

Страх ме е да те обичам

да не прекърша таз любов.

В мислите си те събличам

със вътрешен любовен зов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А мен не ме е страх да кажа, че стихотворението е чудесно! Прочетох с удоволствие!
  • Благодаря на всички Ви, зо коментариите и за оценките!!
    Приятна ми е да усещам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и хубава вечер!!
  • Очевидно говориш за женския ейдос, Никола. Но ме изкефи:

    "Ти си като кукла вносна и на гърди със златен кръст"

    Без това освежаващо хрумване, стихотворението беше твърде захаросано и идилично, а така живва в най-добрия смисъл на думата.

    Поздравление!
  • Мммм..., прекрасно...!!!
  • Прекрасно стихотворение!
    Любовта не е нещо, от което трябва да се страхуваме.
    Истинската любов е свята и не трупа грях.
    Да си жив и здрав! Желая ти ведър ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...