2 дек. 2009 г., 22:07

Страх от самотата

1.2K 0 1

 

Не знаеш коя съм,
не знаеш какво е в сърцето ми.
Не знаеш как горя от болка,
не знаеш и не искаш да видиш.

Животът ми сякаш се срутва,
сърцето тежко бумти,
ръцете - треперят, болката - пулсира
и самотата изпълва ме отново.

 

Всяка стъпка плаха е.
Всяко вдишване тежко е.
Всеки поглед мрачен.

Всяка сълза - лед.

 

О, защо не свършва този фарс?
Искам да си тръгна!

Не е честно тук, където стоя.

Искам отново в прегръдките на мама..

 

Отново вдишвам
и сякаш от стомана са гърдите ми.

Отново плача
и сякаш проливам реки.

 

Искам да ти кажа какво мисля и чувствам.

Не искам да спирам да говоря.

Искам човек, в чийто скут да полегна,

не искам тежкия въздух върху ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Диди:  Доста е хаотично и няма спазен ред, но го предпочитам в този си вид, защото когато пиша стихове (а това е доста рядко) трябва да изпитвам някакви много силни емоции и просто мислите ми и думите за това, което искам да напиша, преминават толкова бързо, че едвам смогвам да ги подредя. Все пак се надявам, че сте видели образите, които предават на мен тези думи и да ви е харесало. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбирам те напълно! Всеки преминава през такива етапи в живота си. Колкото по-малко са те и колкото по-кратки, толкова по-добре! Успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...