9 янв. 2025 г., 07:15

Страхувам се

750 12 12

Страхувам се /от себе си най-вече/,

че мога да обичам безрезервно, 

че с мисълта пътувам надалече, 

че моят смях понякога изнервя. 

 

Страхувам се, че мога да изгубя 

красивата пътека на мечтите. 

Страхувам се, когато мачкат грубо 

различните, невинните, добрите.

 

Страхувам се, че този свят е тесен 

за хората, които светят ярко

и те не знаят даже от къде са, 

но щедростта им не познава мярка. 

 

Страхувам се. Но всъщност осъзнавам, 

че да живея истински си струва. 

Сърцето ми, горещо като лава,

появата на всеки ден празнува. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, Деа, Петя!❤️
  • Продължавай да светиш и да пишеш, Нинче!
  • Зарадвахте ме толкова много, Таня, Мари! Благодаря ви за топлите думи! Всеки има своите страхове, но е хубаво, когато има с кого да ги споделиш и да бъдеш разбран и подкрепен. Прегръщам ви!❤️
  • Възторжено браво, гръмогласно и искрящо като шампанско от възторг! Толкова много ми хареса произведението ти, Нина, прегръщам те със сърцето си, което ми нашепва,
    че аз трябваше да напиша тези думи! 💖Особени адмирации за третия куплет!Неповторима си! Бъди здрава и все така вдъхновена, за да ни радваш, като твои читатели!💌
  • Чудесно казано!
    Поздравления, Нина!
    Понякога имам същите страхове!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...