9 янв. 2025 г., 07:15

Страхувам се

756 12 12

Страхувам се /от себе си най-вече/,

че мога да обичам безрезервно, 

че с мисълта пътувам надалече, 

че моят смях понякога изнервя. 

 

Страхувам се, че мога да изгубя 

красивата пътека на мечтите. 

Страхувам се, когато мачкат грубо 

различните, невинните, добрите.

 

Страхувам се, че този свят е тесен 

за хората, които светят ярко

и те не знаят даже от къде са, 

но щедростта им не познава мярка. 

 

Страхувам се. Но всъщност осъзнавам, 

че да живея истински си струва. 

Сърцето ми, горещо като лава,

появата на всеки ден празнува. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, Деа, Петя!❤️
  • Продължавай да светиш и да пишеш, Нинче!
  • Зарадвахте ме толкова много, Таня, Мари! Благодаря ви за топлите думи! Всеки има своите страхове, но е хубаво, когато има с кого да ги споделиш и да бъдеш разбран и подкрепен. Прегръщам ви!❤️
  • Възторжено браво, гръмогласно и искрящо като шампанско от възторг! Толкова много ми хареса произведението ти, Нина, прегръщам те със сърцето си, което ми нашепва,
    че аз трябваше да напиша тези думи! 💖Особени адмирации за третия куплет!Неповторима си! Бъди здрава и все така вдъхновена, за да ни радваш, като твои читатели!💌
  • Чудесно казано!
    Поздравления, Нина!
    Понякога имам същите страхове!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...