9.01.2025 г., 7:15

Страхувам се

748 12 12

Страхувам се /от себе си най-вече/,

че мога да обичам безрезервно, 

че с мисълта пътувам надалече, 

че моят смях понякога изнервя. 

 

Страхувам се, че мога да изгубя 

красивата пътека на мечтите. 

Страхувам се, когато мачкат грубо 

различните, невинните, добрите.

 

Страхувам се, че този свят е тесен 

за хората, които светят ярко

и те не знаят даже от къде са, 

но щедростта им не познава мярка. 

 

Страхувам се. Но всъщност осъзнавам, 

че да живея истински си струва. 

Сърцето ми, горещо като лава,

появата на всеки ден празнува. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, Деа, Петя!❤️
  • Продължавай да светиш и да пишеш, Нинче!
  • Зарадвахте ме толкова много, Таня, Мари! Благодаря ви за топлите думи! Всеки има своите страхове, но е хубаво, когато има с кого да ги споделиш и да бъдеш разбран и подкрепен. Прегръщам ви!❤️
  • Възторжено браво, гръмогласно и искрящо като шампанско от възторг! Толкова много ми хареса произведението ти, Нина, прегръщам те със сърцето си, което ми нашепва,
    че аз трябваше да напиша тези думи! 💖Особени адмирации за третия куплет!Неповторима си! Бъди здрава и все така вдъхновена, за да ни радваш, като твои читатели!💌
  • Чудесно казано!
    Поздравления, Нина!
    Понякога имам същите страхове!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...