14 мая 2010 г., 16:06
Страната на чудесата
Белия заек
Алиса догони.
Но твърде тясна
за нея бе дупката...
© Александър Тодоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Добре така да бъде.
Надявам се всички от вас са чели "Алиса в страна на чудесата" или поне са гледали няколкото филма, направени по книгата. Белият заек за Алиса е нейният сън, нейната мечта, нейния таен и неосъзнат блян по свят, който не съществува и в който тя попада. Белият заек е метафора на онази надежда, която всеки таи у себе си, на онази любопитност от непознатото, която ни води в свят, който е напълно нов и непознат за нас. Всички ние преследваме през целия си живот този бял заек. Дори и неосъзнато, всеки от нас през целия си живот търси само и единствено своето лично щастие.
Настигайки го, обаче, ние много често разбираме, че всъщност не можем да го последваме в нашия свят на илюзии и мечти и че понякога просто трябва да се примирим с реалността, да се примирим че не всяка дупка е за нашите задни части.
Разбира се винаги можем да продължим да мечтаем, но не бива да изгубваме връзката с реалността. Винаги трябва да знаем точно какво представлява Страната на чудесата.
Това е моя лична интерпретация и гледна точка върху произведението на Луис Карол и нямам претенции нито да видоизменям идеята на автора, нито на критическия анализ по него.
Надявам се съм бил ясен.
/Тодоров/ -
Може да се тълкува в много посоки! Ти разгадай енигмата от твоята гледна точка да сверим все пак!
-
Ако автора сам обяснява произведенията си, то какъв е смисълът от самият текст?
-
Хахах, а представи си обратното...
-
Ами, нали знаеш какъв е редът: разтълкувай ни шедьовъра си.
-
Да, ама май никой не разбра посланието на това стихотворение...
-
Различен си...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
По идейност, твоето произведение (не мога да го нарека стихо, сори) се доближава до класическата китайска литература, в която разбирането на текста е невъзможно без познаването на всичките препратки, които той съдържа. Т.е., древните китайци, преди да почнат да пишат са четяли ужасно много и са пълнели собствените си произведения с многобройни препратки към по-древни текстове.
Обаче, когато са наричали нещата си поезия, те са се съобразявали и със изключително строги формални критерии за бройка и тон на сричките, а също така са ползвали и рима.
В тоя смисъл, дори и да мога да приема това което представяш като анализ на твоето произведение да е всъщност анализ на произведението на Л.К., не мога да приема да наричаш собствената си творба "поезия".
/Тошко/