14 мая 2010 г., 16:06

Страната на чудесата

1.6K 0 8

 

 

 

 

 

Белия заек

                Алиса догони.


Но твърде тясна

                    за нея бе дупката...













Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно. Ще обясня защо и какво.

    По идейност, твоето произведение (не мога да го нарека стихо, сори) се доближава до класическата китайска литература, в която разбирането на текста е невъзможно без познаването на всичките препратки, които той съдържа. Т.е., древните китайци, преди да почнат да пишат са четяли ужасно много и са пълнели собствените си произведения с многобройни препратки към по-древни текстове.

    Обаче, когато са наричали нещата си поезия, те са се съобразявали и със изключително строги формални критерии за бройка и тон на сричките, а също така са ползвали и рима.

    В тоя смисъл, дори и да мога да приема това което представяш като анализ на твоето произведение да е всъщност анализ на произведението на Л.К., не мога да приема да наричаш собствената си творба "поезия".

    /Тошко/
  • Добре така да бъде.

    Надявам се всички от вас са чели "Алиса в страна на чудесата" или поне са гледали няколкото филма, направени по книгата. Белият заек за Алиса е нейният сън, нейната мечта, нейния таен и неосъзнат блян по свят, който не съществува и в който тя попада. Белият заек е метафора на онази надежда, която всеки таи у себе си, на онази любопитност от непознатото, която ни води в свят, който е напълно нов и непознат за нас. Всички ние преследваме през целия си живот този бял заек. Дори и неосъзнато, всеки от нас през целия си живот търси само и единствено своето лично щастие.
    Настигайки го, обаче, ние много често разбираме, че всъщност не можем да го последваме в нашия свят на илюзии и мечти и че понякога просто трябва да се примирим с реалността, да се примирим че не всяка дупка е за нашите задни части.
    Разбира се винаги можем да продължим да мечтаем, но не бива да изгубваме връзката с реалността. Винаги трябва да знаем точно какво представлява Страната на чудесата.

    Това е моя лична интерпретация и гледна точка върху произведението на Луис Карол и нямам претенции нито да видоизменям идеята на автора, нито на критическия анализ по него.

    Надявам се съм бил ясен.
    /Тодоров/
  • Може да се тълкува в много посоки! Ти разгадай енигмата от твоята гледна точка да сверим все пак!
  • Ако автора сам обяснява произведенията си, то какъв е смисълът от самият текст?
  • Хахах, а представи си обратното...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...