14.05.2010 г., 16:06

Страната на чудесата

1.6K 0 8

 

 

 

 

 

Белия заек

                Алиса догони.


Но твърде тясна

                    за нея бе дупката...













Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно. Ще обясня защо и какво.

    По идейност, твоето произведение (не мога да го нарека стихо, сори) се доближава до класическата китайска литература, в която разбирането на текста е невъзможно без познаването на всичките препратки, които той съдържа. Т.е., древните китайци, преди да почнат да пишат са четяли ужасно много и са пълнели собствените си произведения с многобройни препратки към по-древни текстове.

    Обаче, когато са наричали нещата си поезия, те са се съобразявали и със изключително строги формални критерии за бройка и тон на сричките, а също така са ползвали и рима.

    В тоя смисъл, дори и да мога да приема това което представяш като анализ на твоето произведение да е всъщност анализ на произведението на Л.К., не мога да приема да наричаш собствената си творба "поезия".

    /Тошко/
  • Добре така да бъде.

    Надявам се всички от вас са чели "Алиса в страна на чудесата" или поне са гледали няколкото филма, направени по книгата. Белият заек за Алиса е нейният сън, нейната мечта, нейния таен и неосъзнат блян по свят, който не съществува и в който тя попада. Белият заек е метафора на онази надежда, която всеки таи у себе си, на онази любопитност от непознатото, която ни води в свят, който е напълно нов и непознат за нас. Всички ние преследваме през целия си живот този бял заек. Дори и неосъзнато, всеки от нас през целия си живот търси само и единствено своето лично щастие.
    Настигайки го, обаче, ние много често разбираме, че всъщност не можем да го последваме в нашия свят на илюзии и мечти и че понякога просто трябва да се примирим с реалността, да се примирим че не всяка дупка е за нашите задни части.
    Разбира се винаги можем да продължим да мечтаем, но не бива да изгубваме връзката с реалността. Винаги трябва да знаем точно какво представлява Страната на чудесата.

    Това е моя лична интерпретация и гледна точка върху произведението на Луис Карол и нямам претенции нито да видоизменям идеята на автора, нито на критическия анализ по него.

    Надявам се съм бил ясен.
    /Тодоров/
  • Може да се тълкува в много посоки! Ти разгадай енигмата от твоята гледна точка да сверим все пак!
  • Ако автора сам обяснява произведенията си, то какъв е смисълът от самият текст?
  • Хахах, а представи си обратното...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...