7 янв. 2018 г., 22:31

Странджа

1.1K 0 4


„И Странджа дивна, мълчалива…”

Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута.

И само пътникът пребродил необятното,
оказал се случайно в неин плен,
полага морното си чело в скута ѝ,
навярно сбъднал своя сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нашия край си е най-красив Поздравления за стиха!
  • Аплодисменти! Този стих, посветен на най-тайнствената и смайваща планина у нас прави чест на автора!
  • Това е нашата странна, непозната планина. И името е такова. Странджа! Много ми хареса.
  • Хареса ми. Адмирации!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...