Странен лабиринт... моят лабиринт

Изгубена в нещото, наречено живот, 
в неговия странен лабиринт, 
лутам се и търся брод, 
изход, па макар и мним. 

Около мене всичко тъне в мрак 
и в тежка, глуха тишина. 
Пипнешком, аз търся знак 
към въображаемата светлина. 

Наслуки лутам се, без път. 
Мислите са дебелите стени 
на моя странен лабиринт, 
що отдавна ме плени. 

И все така... търся свободата. 
Изгубена, болезнено сама. 
Лабиринтът ми... тъй тегнат тъмнината 
и тази тежка, глуха тишина.