Странен лабиринт... моят лабиринт
Странен лабиринт... моят лабиринт
Изгубена в нещото, наречено живот,
в неговия странен лабиринт,
лутам се и търся брод,
изход, па макар и мним.
Около мене всичко тъне в мрак
и в тежка, глуха тишина.
Пипнешком, аз търся знак
към въображаемата светлина.
Наслуки лутам се, без път.
Мислите са дебелите стени
на моя странен лабиринт,
що отдавна ме плени.
И все така... търся свободата.
Изгубена, болезнено сама.
Лабиринтът ми... тъй тегнат тъмнината
и тази тежка, глуха тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
