Странни мисли
Заекващата тишина притиска аза ми...
Оглеждам се уплашено -
проекция съм на безброй мечти.
Пресечница на хиляди несбъднати желания -
висящи прилепи във перпендикулярни равнини.
Заекващата тишина е в центъра на Брока
или пък може би на Вернике.
Загубвам с времето брадясало облога
и с онзи древния - прокълнал ме мъдрец.
А сфинксът дал загадка на Едип се плези,
ехидно плюе в моето лице.
Заекващата тишина е наказание
за миналото изоставено от мен.
Днес бъдещето изревава: Равнис!
Равнявам се по сивия му ден
проникнал предварително, но не случайно,
телепортирал се със тахион -
изпратен, за да бъде само шпионин
на нещо невидимо, непознато,
или на някакакъв неосъзнат закон...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
