vega666 (Младен Мисана)
1563 14328
23.11.2018 г., 14:22 ч.

Странни мисли 

  Поезия
786 13 11

Заекващата тишина притиска аза ми...
Оглеждам се уплашено -
проекция съм на безброй мечти.
Пресечница на хиляди несбъднати желания -
висящи прилепи във перпендикулярни равнини.
Заекващата тишина е в центъра на Брока
или пък може би на Вернике.
Загубвам с времето брадясало облога
и с онзи древния - прокълнал ме мъдрец.
А сфинксът дал загадка на Едип се плези,
ехидно плюе в моето лице.
Заекващата тишина е наказание
за миналото изоставено от мен.
Днес бъдещето изревава: Равнис!
Равнявам се по сивия му ден
проникнал предварително, но не случайно,
телепортирал се със тахион -
изпратен, за да бъде само шпионин
на нещо невидимо, непознато,
или на някакакъв неосъзнат закон...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Умираш приятелю.
  • Въздействаш...
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Много успешно си намерил пресечницата на математиката, философията и поезията! Поздравявам те, Младене!
  • Равнявам се по сивия му ден.... Те законите са все неосъзати... Пак на високо филосфско ниво, Младене! Браво!
  • Нали бъдещетето подготвя своите намерения чрез тахионите в настоящето.А ние всъщност се подчиняваме на неосъзнатия закон защото той е магистралата към следващото време.
    Заекващата тишина ще бъде вечната следа на изоставеното време по спиралата на съзиданието.
    Харесах дълбокият му смисъл.Поздравление!
  • „Заекващата тишина” със своите езикови дефицити в зоната на Брока, притиска като безмилостна стяга съзнанието на лирическия и всяка мечта е увиснала в небитието. В тази тягостна и подтискаща действителност, той губи облога с „брадясалото време” и е принуден да се равнява по низостите и страстите на една несъвършен свят. Но някъде там дълбоко срит остава копнежът по безвъзвратно изгубеното минало с възвишения полет към прекрасната безбрежност на живота...
    Поезия, която със своята дълбочина на образите и извисена поетичност, сякаш ни пренася в едно друго измерение на чувствата и възприятията на Автора, които докосват и оставят траен белег в съзнанието на читателя, като мигновено се превръщат в любима лирика.
  • Наред с трагичността и чувството за безизходна обреченост още от древността до наши дни, тук живее непредолимата жажда на човека да разгадае тайната на съществуването си, за да се гмурне отново в мистерията на живота.
    Божественият промисъл виси над човека като дамоклев меч, който сами ковем, но и сами може да използваме срещу цивилизацията.
    Моите почитания,Мисана, че ме накара да поразсъждавам върху този твой поетичен текст!
  • !!!
  • Поезия, извикваща в съзнанието неповторими, загадъчни образи! Връзката с Вселената!
  • "Пресечница на хиляди несбъднати желания"!!!
    Отново ни поднасяш дълбока, необятна поезия, Младене. Събличам пласт след пласт и не мога да достигна до дъното. Сякаш такова няма... Благодаря ти за удоволствието да се наслаждавам на неповторимото ти творчество!
Предложения
: ??:??