Nov 23, 2018, 2:22 PM

Странни мисли

  Poetry
971 13 10

Заекващата тишина притиска аза ми...
Оглеждам се уплашено -
проекция съм на безброй мечти.
Пресечница на хиляди несбъднати желания -
висящи прилепи във перпендикулярни равнини.
Заекващата тишина е в центъра на Брока
или пък може би на Вернике.
Загубвам с времето брадясало облога
и с онзи древния - прокълнал ме мъдрец.
А сфинксът дал загадка на Едип се плези,
ехидно плюе в моето лице.
Заекващата тишина е наказание
за миналото изоставено от мен.
Днес бъдещето изревава: Равнис!
Равнявам се по сивия му ден
проникнал предварително, но не случайно,
телепортирал се със тахион -
изпратен, за да бъде само шпионин
на нещо невидимо, непознато,
или на някакакъв неосъзнат закон...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...