26 окт. 2010 г., 20:15

Странница

896 0 14

И пак съм бяла странница,

сред здрач пътуваща,

по пътища замръкваща,

пред истини будуваща.

 

От погледи сподиряна,

от остри думи спирана,

без сили съм оставала,

доброто все съм дирила.

 

От други рядко търсено,

от храма бял пропъждано,

понякога осъждано

и често тъй забравяно. 

 

И във времето се скитам,

с несретниците викам

и лутам се, дори залитам,

доброто все не стигам.

 

А някъде напред в мъглата,

захвърлено насред прахта,

излъчва то светлината

в очакване на нечия душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • доброто ни достига, винаги...
    добра и благородна е душата ти...красив,
    стих, изпълнен с надежда и доброта...
    прегръщам те, мила странница...с обич за теб.
  • Невероятно проникновение...
    Респектиран съм от позитивното внушение на творбата.
    Моите комплименти!
  • То чака теб...Сигурнаса сьм.
  • Не спирай да търсиш и да откриваш Доброто!
    То е в теб и около теб!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...