26.10.2010 г., 20:15 ч.
Странница
И пак съм бяла странница,
сред здрач пътуваща,
по пътища замръкваща,
пред истини будуваща.
От погледи сподиряна,
от остри думи спирана,
без сили съм оставала,
доброто все съм дирила.
От други рядко търсено,
от храма бял пропъждано,
понякога осъждано
и често тъй забравяно.
И във времето се скитам,
с несретниците викам
и лутам се, дори залитам,
доброто все не стигам.
А някъде напред в мъглата,
захвърлено насред прахта,
излъчва то светлината
в очакване на нечия душа.
© Сеси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно проникновение...
Респектиран съм от позитивното внушение на творбата.
Моите комплименти! -
То чака теб...Сигурнаса сьм.
-
Не спирай да търсиш и да откриваш Доброто!
То е в теб и около теб! -
Хубаво е!
-
Дали излъчва светлина?
Дали хормони?
Дали очаква нечия душа?
Дали бюлюк тампони?
--
Прости ми, моля, таз шега. -
Харесах и аз...
Поздрави!!! -
Рядко търсено и дори пропъждано, доброто съществува.
И който го носи в себе си, само той може да го види и в другите...
Поздрав за идеята, Сеси!
-
Ще го срещнеш!
-
Благодаря ви скъпи приятели, Водолея, Весе, Илко, Галя, Сашо, Мартина, Ангел!
-
Страхотен стих, Страннице!
Страхотен!
Поздравявам те, Сеси! -
И ти ще стигнеш това, към което си тръгнала! Поздрави!
-
Странница, вечно търсеща
добро и светлина.
В очакване и с надеждата,
че ще ги намери с Любовта.
Хубав и светъл стих!
Поздрави, Сеси!
-
Добрата душа не може да не види светлината! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
добра и благородна е душата ти...красив,
стих, изпълнен с надежда и доброта...
прегръщам те, мила странница...с обич за теб.