Странница
И пак съм бяла странница,
сред здрач пътуваща,
по пътища замръкваща,
пред истини будуваща.
От погледи сподиряна,
от остри думи спирана,
без сили съм оставала,
доброто все съм дирила.
От други рядко търсено,
от храма бял пропъждано,
понякога осъждано
и често тъй забравяно.
И във времето се скитам,
с несретниците викам
и лутам се, дори залитам,
доброто все не стигам.
А някъде напред в мъглата,
захвърлено насред прахта,
излъчва то светлината
в очакване на нечия душа.
© Сеси All rights reserved.
