16 янв. 2010 г., 14:29

Стремеж към непостижимото

755 0 0

Стремеж към непостижимото

 

         Ти, жестоко двойнствено лице.

         Обагрено в неискреност,

                            донесло ни печал.

         Ний в твое име търсим

                                      себе си

                            и непонятното у нас.

         Сега се мъчим да отгатнем

                            твоето закръглено,

         меко,

                   топло,

                            класически съвършено

                            лице.

         Лицето на пропорцията,

               мярата на съвършеното,

                   историята на красивото,

                            детайлът на завършеността.

         И още други

-         благост

-         сила

-         мъдрост

-         вяра

-         бряг

-         безкрай...

А непонятно труден е

                       стремежът...

А силен и голям копнежът!

-         Стремежът ни към теб.

Да стигнеш – недосегаемото,

да вземеш – несъществуващото,

да отгатнеш – неразгадаемото,

да плениш – въображаемото.

         - Недостижимото  във теб!

Реалното не дава ти покой,

твоята ръка незнаеща – безкрай,

доброто ти незнаещо съмнение

и твоето сърце

         недаващо уединение!

Недосегаемо – до теб!

И ето - аз отново чакам

и търся своето и теб.

И аз съм пак безкрил

                   мечтаещ,

                   плачещ    

                   и унил.

Глас, повествование

и това, което не постигам,

се втурват в своя буен спор.

В трудното си ежедневно бързане

и тежкото, среднощно търсене

         се втурват редом

                   с ловък жест:

Непонятни в чистия, сподавен

                        и горещ стремеж...

Стремежът на непостижимото!

Стремеж на непонятното,

стремеж към гордото,

         истинското,

         прелестно,

         ново,

         невидяно,

         твърдо,

         неразумно,

         непосилно,

         неуверено,

         непроменено,

         извечно,

         безначално

         и безкрайно

недружелюбно, но привличащо:

-         човешкото непостижимо...

 

10.09.83   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...