Ти, жестоко двойнствено лице.
Обагрено в неискреност,
донесло ни печал.
Ний в твое име търсим
себе си
и непонятното у нас.
Сега се мъчим да отгатнем
твоето закръглено,
меко,
топло,
класически съвършено
лице.
Лицето на пропорцията,
мярата на съвършеното,
историята на красивото,
детайлът на завършеността.
И още други
- благост
- сила
- мъдрост
- вяра
- бряг
- безкрай...
А непонятно труден е
стремежът...
А силен и голям копнежът!
- Стремежът ни към теб.
Да стигнеш – недосегаемото,
да вземеш – несъществуващото,
да отгатнеш – неразгадаемото,
да плениш – въображаемото.
- Недостижимото във теб!
Реалното не дава ти покой,
твоята ръка незнаеща – безкрай,
доброто ти незнаещо съмнение
и твоето сърце
недаващо уединение!
Недосегаемо – до теб!
И ето - аз отново чакам
и търся своето и теб.
И аз съм пак безкрил
мечтаещ,
плачещ
и унил.
Глас, повествование
и това, което не постигам,
се втурват в своя буен спор.
В трудното си ежедневно бързане
и тежкото, среднощно търсене
се втурват редом
с ловък жест:
Непонятни в чистия, сподавен
и горещ стремеж...
Стремежът на непостижимото!
Стремеж на непонятното,
стремеж към гордото,
истинското,
прелестно,
ново,
невидяно,
твърдо,
неразумно,
непосилно,
неуверено,
непроменено,
извечно,
безначално
и безкрайно
недружелюбно, но привличащо:
- човешкото непостижимо...
10.09.83
© Валери Качов Всички права запазени