Строфи без бански
Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът
бумтящи води на талази,
слаб е конопът
в безброй придобити прокази.
Гребахме с трясък,
пропуснахме глухи ръкава –
златния пясък
на чужди напред ще раздава.
Всичко съблича
пипалото презокеанско,
слънце опича
ни задния двор по без бански.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
