Зная да плача,
но ставам да бия тревога.
Няма удача
из пруста на къща убога.
Сурне потопът
бумтящи води на талази,
слаб е конопът
в безброй придобити прокази.
Гребахме с трясък,
пропуснахме глухи ръкава –
златния пясък
на чужди напред ще раздава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация