2 июл. 2008 г., 20:20

Студен 

  Поэзия » Любовная
947 2 2
Главата си навеждаш уморен.
В очите няма ли да ме погледнеш?
Нима ще кажеш, че си отегчен
и повече не можеш да обичаш?!

А как щастливи бяхме само...
К'во се случи? Ти върни се...
Да се облегна пак на твойто рамо!
Липсваш много... Да, върни се!

Кажи ми само, че не ме обичаш!
Кажи, че никога не си обичал!
Когато не познаваш, що се вричаш?
И стига с тези думи си наричал!

Всичко, виждам, е към своя край...
А моето сърце не спира да кърви...
Сякаш беше любовта ни НАЙ!
Ала нека всеки своя път да извърви...

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е...
  • Прекрасно, само имам малки забележки към ритъма, но с времето всичко се научава, и аз съм така.
Предложения
: ??:??