2 июл. 2008 г., 20:20

Студен

1.3K 2 2
Главата си навеждаш уморен.
В очите няма ли да ме погледнеш?
Нима ще кажеш, че си отегчен
и повече не можеш да обичаш?!

А как щастливи бяхме само...
К'во се случи? Ти върни се...
Да се облегна пак на твойто рамо!
Липсваш много... Да, върни се!

Кажи ми само, че не ме обичаш!
Кажи, че никога не си обичал!
Когато не познаваш, що се вричаш?
И стига с тези думи си наричал!

Всичко, виждам, е към своя край...
А моето сърце не спира да кърви...
Сякаш беше любовта ни НАЙ!
Ала нека всеки своя път да извърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е...
  • Прекрасно, само имам малки забележки към ритъма, но с времето всичко се научава, и аз съм така.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...