**Елена** (Елена Мирчева)
84 39
2.07.2008 г., 20:20 ч.

Студен 

  Поезия » Любовна
784 2 2
Главата си навеждаш уморен.
В очите няма ли да ме погледнеш?
Нима ще кажеш, че си отегчен
и повече не можеш да обичаш?!

А как щастливи бяхме само...
К'во се случи? Ти върни се...
Да се облегна пак на твойто рамо!
Липсваш много... Да, върни се!

Кажи ми само, че не ме обичаш!
Кажи, че никога не си обичал!
Когато не познаваш, що се вричаш?
И стига с тези думи си наричал!

Всичко, виждам, е към своя край...
А моето сърце не спира да кърви...
Сякаш беше любовта ни НАЙ!
Ала нека всеки своя път да извърви...

© Елена Мирчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е...
  • Прекрасно, само имам малки забележки към ритъма, но с времето всичко се научава, и аз съм така.
Предложения
: ??:??