Jul 2, 2008, 8:20 PM
Студен
Главата си навеждаш уморен.
В очите няма ли да ме погледнеш?
Нима ще кажеш, че си отегчен
и повече не можеш да обичаш?!
А как щастливи бяхме само...
К'во се случи? Ти върни се...
Да се облегна пак на твойто рамо!
Липсваш много... Да, върни се!
Кажи ми само, че не ме обичаш!
Кажи, че никога не си обичал!
Когато не познаваш, що се вричаш?
И стига с тези думи си наричал!
Всичко, виждам, е към своя край...
А моето сърце не спира да кърви...
Сякаш беше любовта ни НАЙ!
Ала нека всеки своя път да извърви...
В очите няма ли да ме погледнеш?
Нима ще кажеш, че си отегчен
и повече не можеш да обичаш?!
А как щастливи бяхме само...
К'во се случи? Ти върни се...
Да се облегна пак на твойто рамо!
Липсваш много... Да, върни се!
Кажи ми само, че не ме обичаш!
Кажи, че никога не си обичал!
Когато не познаваш, що се вричаш?
И стига с тези думи си наричал!
Всичко, виждам, е към своя край...
А моето сърце не спира да кърви...
Сякаш беше любовта ни НАЙ!
Ала нека всеки своя път да извърви...
© Елена Мирчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно е...
-
Прекрасно, само имам малки забележки към ритъма, но с времето всичко се научава, и аз съм така.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
