9 июл. 2007 г., 09:49

Студено е в мен 

  Поэзия
579 0 6
Студено е.
Студено е в мен.
Навън е горещо,
а ледено е моето сърце.
Горкото - като сираче,
подхвърляли са го като игрален зар.
И то скърби и плаче.
Не, никой не изпитва жал.
Как да го успокоя?
Какво да му кажа?
Че има вечна любов?!?
Непоправима оптимистка не съм,
а и не вярвам, че някой мъж за това е готов.
Студено е.
Колко е студено в мен.
Обгръщам се с ръце, за да се стопля.
Искам да е горещо в моя ден.
Но е пусто и страшно.
Самотата обстрелва ме с куршуми.
Тъгата й отговаря.
И те се борят, и спорят в ума ми.
Студено е.
Колко е студено в мен.
Ела, стопли ме.
И превърни в бял черния ден.

                                                                           07 г.

                                                   "Dum spiro spero-докато дишам, надявам се"

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??