9.07.2007 г., 9:49

Студено е в мен

735 0 6
Студено е.
Студено е в мен.
Навън е горещо,
а ледено е моето сърце.
Горкото - като сираче,
подхвърляли са го като игрален зар.
И то скърби и плаче.
Не, никой не изпитва жал.
Как да го успокоя?
Какво да му кажа?
Че има вечна любов?!?
Непоправима оптимистка не съм,
а и не вярвам, че някой мъж за това е готов.
Студено е.
Колко е студено в мен.
Обгръщам се с ръце, за да се стопля.
Искам да е горещо в моя ден.
Но е пусто и страшно.
Самотата обстрелва ме с куршуми.
Тъгата й отговаря.
И те се борят, и спорят в ума ми.
Студено е.
Колко е студено в мен.
Ела, стопли ме.
И превърни в бял черния ден.

                                                                           07 г.

                                                   "Dum spiro spero-докато дишам, надявам се"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...